Доц. Любима Йорданова: Евро-информацията трябва да бъде представена на разбираем език
Необходим е речник, който да разяснява евротермините на българите. Това каза езиковедът и българист доц. Любима Йорданова, която в момента работи по изграждането на Център за български език и европейска комуникация. Според нея българите нямат източник на информация относно термините, които се използват в европейските институции като „адженда“, „субсидиарност“ и др. „Това е специфична терминология на Брюксел, която никой не знае, като тук изключваме журналистите, преводачите, евродепутатите, еврокомисарите, както и тези българи, които работят там. Аз говоря за масата, която буксува в България“, посочи тя. Проектът й има за цел да отправи послание към българите, че хората от ЕС не се различават от тях и имат същите проблеми. Само че ние трябва да знаем какво е синя политика, например, каза доц. Йорданова. Тя посочи, че терминът обозначава политиката на Европейския съюз по отношение на океаните и моретата. „Това е фразеологизъм. Политиката не е синя на цвят“, коментира езиковедът. Създаването на български евроречник се очаква да е само една от дейностите на центъра. Сред тях ще е и воденето на онлайн лекции по темата, които ще бъдат насочени към всички български университети. Планира се още заснемане и разпространение на мотивиращи видеа по отделните политики на Европейската комисия, разказа доц. Йорданова. По думите й всички дейности от проекта ще бъдат поддържани в електронен вид. „Много е важно да се изгради Център за български език и европейска комуникация предвид това, че от 1991 г. сме член на Съвета на Европа и от 2007 г. – на Европейския съюз. Информацията тук е много малка за това какви решения се взимат в Брюксел. Гледам, че хората във Фейсбук са разделени на две – едните са „за“, другите са „против“, като и едните, и другите имат аргументи“, посочи тя. Според нея информацията трябва да бъде представена на разбираем език, семпло и приятно. „Аз съм изкарала магистратура в Германия по медии и интеркултурна комуникация и положих специални усилия да премахна научния стил, на който бях свикнала, за да мога да говоря свободно с хората“, каза българистката. Тя посочи, че се надява на подкрепа от Министерския съвет, а ако не получи такава ще поиска помощ от Европейската комисия. По идеята си за създаване на Център за български език и европейска комуникация тя работи в продължение на около две десетилетия. „Как да пробия в моите консервативни среди… Повечето от българистите не знаят никакъв западен език, което автоматично ги изключва. И изчаках. Сега има план за възстановяване и устойчивост и може да бъде обвързан с него. Няма причини да не започне този проект“, смята езиковедът. Доц. Любима Йорданова е езиковед и българист, доцент и доктор на филологическите науки. От 1989 г., се занимава с изследване на политическия език, а настоящите й интереси са свързани с научното направление Евролингвистика в България.
|
![]()
Подиум на писателя
Емоционалният интелект – новият учебен стандарт
В съвременната образователна среда, където знанията вече не са достатъчни, социално-емоционалното обучение се превръща в ключов елемент за развитието на младите хора. Издателската група „Просвета“ в сътрудничество с фондацията „Лъчезар Цоцорк ...
Ангелина Липчева
|
![]()
Подиум на писателя
Александрина Крушарска създава магичен свят в градското фентъзи
Младата лекарка Александрина Крушарска ще направи своя първи литературен дебют в Ловеч, като ще представи трилогията си от фентъзи романи. Това събитие е особено, тъй като съчетава две страсти на авторката – медицината и писането. Срещата с автограф ще с ...
Ангелина Липчева
|
![]()
Софийски разкази през погледа на Джорджа Спадони
Добрина Маркова
|
![]()
Подиум на писателя
Гео Милев и неговата служба във войската
Троян привлича вниманието към историческата памет и националната идентичност. Там ще бъде представена книгата „Гео Милев и службата му в 34-ти пехотен Троянски полк“ на майор Дочо Николов. Това издание е резултат от дългогодишни изследвания и систе ...
Валери Генков
|
Литературен
бюлетин |
![]() |
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
![]() |
![]() ![]()
Експресивно
Расистки стереотипи и социална сегрегация
В американския юг думата „бяла боклук“ се превръща в символ на дълбоки социални и расови разделения. Това е термин, който еволюира от описанието на бедни бели работници към олицетворение на расистки стереотипи, използвани за дискредитиране на по-ниските социал ...
Ангелина Липчева
|
![]() ![]()
Златното мастило
Мечти за безсмъртие и 3D печат
Мечтата за сън и реалността се преплитат в един свят, където границите между тях се размиват. В разказа, който напомня на творбите на Хорхе Луис Борхес, авторът ни въвежда в интимните си размисли за сънищата, които понякога разкриват повече за нашата същност, ...
Валери Генков
|
![]()
На бюрото
Чудовища като мост към нови светове
Ангелина Липчева
|
На бюрото
Литературни мостове в Добруджа
Добрина Маркова
|
В сърцето на Добруджа, в Регионална библиотека “Дора Габе”, ще се случи събитие, което обещава да обогати културния живот на града. Националните културни празници “Албена” 2025” ще съберат любители на литературата и интелектуалците на 19 септември, с вход свободен. Това е възможност за среща с българските автори и техните творби, които разказват за миналото, настоящет ...
|
![]() ![]()
Подиум на писателя
Емоционалният интелект – новият учебен стандарт
Ангелина Липчева
|
14:12 ч. / 15.08.2023
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 3156 |
![]() |
Необходим е речник, който да разяснява евротермините на българите. Това каза езиковедът и българист доц. Любима Йорданова, която в момента работи по изграждането на Център за български език и европейска комуникация.
Според нея българите нямат източник на информация относно термините, които се използват в европейските институции като „адженда“, „субсидиарност“ и др. „Това е специфична терминология на Брюксел, която никой не знае, като тук изключваме журналистите, преводачите, евродепутатите, еврокомисарите, както и тези българи, които работят там. Аз говоря за масата, която буксува в България“, посочи тя.
Проектът й има за цел да отправи послание към българите, че хората от ЕС не се различават от тях и имат същите проблеми. Само че ние трябва да знаем какво е синя политика, например, каза доц. Йорданова. Тя посочи, че терминът обозначава политиката на Европейския съюз по отношение на океаните и моретата. „Това е фразеологизъм. Политиката не е синя на цвят“, коментира езиковедът.
Създаването на български евроречник се очаква да е само една от дейностите на центъра. Сред тях ще е и воденето на онлайн лекции по темата, които ще бъдат насочени към всички български университети. Планира се още заснемане и разпространение на мотивиращи видеа по отделните политики на Европейската комисия, разказа доц. Йорданова. По думите й всички дейности от проекта ще бъдат поддържани в електронен вид.
„Много е важно да се изгради Център за български език и европейска комуникация предвид това, че от 1991 г. сме член на Съвета на Европа и от 2007 г. – на Европейския съюз. Информацията тук е много малка за това какви решения се взимат в Брюксел. Гледам, че хората във Фейсбук са разделени на две – едните са „за“, другите са „против“, като и едните, и другите имат аргументи“, посочи тя.
Според нея информацията трябва да бъде представена на разбираем език, семпло и приятно. „Аз съм изкарала магистратура в Германия по медии и интеркултурна комуникация и положих специални усилия да премахна научния стил, на който бях свикнала, за да мога да говоря свободно с хората“, каза българистката. Тя посочи, че се надява на подкрепа от Министерския съвет, а ако не получи такава ще поиска помощ от Европейската комисия.
По идеята си за създаване на Център за български език и европейска комуникация тя работи в продължение на около две десетилетия. „Как да пробия в моите консервативни среди… Повечето от българистите не знаят никакъв западен език, което автоматично ги изключва. И изчаках. Сега има план за възстановяване и устойчивост и може да бъде обвързан с него. Няма причини да не започне този проект“, смята езиковедът.
Доц. Любима Йорданова е езиковед и българист, доцент и доктор на филологическите науки. От 1989 г., се занимава с изследване на политическия език, а настоящите й интереси са свързани с научното направление Евролингвистика в България.
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
![]() |
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
![]() |
Читателски поглед
Магията като отражение на обществото
Паскуале Палмиера в своята книга „Десетте живота на Калиостро“ (Издателство Il mulino, Болоня, 2023) разглежда сложната и многопластова личност на една от най-загадъчните фигури в историческата и окултната сцена на XVIII век. Този анализ не само ...
|
Избрано
Училище в малка общност блести с висок успех
В сърцето на образователната система в малко, но значимо училище се случват промени, които заслужават внимание. В училището в Галиче усилията за подобряване на резултатите от външните оценявания не остават незабелязани. Директорът Десислава Тушинова подчерта, ...
|
![]()
Магическите светове на Николай Райнов
|
Ако сте поропуснали
Наследството на Огъста Бейкър
В света на литературата и образованието, историята на Огъста Бракстън Бейкър (Augusta Baker) и нейното наследство е като ярка светлина, която осветява важността на разказването на истории като средство за съхраняване и предаване на културната идентичност. ...
|
![]() ![]() ![]() ![]() |
![]() |
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
![]() |
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
Литеранс Плюс
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
![]() ![]() ![]() |
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |