Доц. Любима Йорданова: Евро-информацията трябва да бъде представена на разбираем език
Необходим е речник, който да разяснява евротермините на българите. Това каза езиковедът и българист доц. Любима Йорданова, която в момента работи по изграждането на Център за български език и европейска комуникация. Според нея българите нямат източник на информация относно термините, които се използват в европейските институции като „адженда“, „субсидиарност“ и др. „Това е специфична терминология на Брюксел, която никой не знае, като тук изключваме журналистите, преводачите, евродепутатите, еврокомисарите, както и тези българи, които работят там. Аз говоря за масата, която буксува в България“, посочи тя. Проектът й има за цел да отправи послание към българите, че хората от ЕС не се различават от тях и имат същите проблеми. Само че ние трябва да знаем какво е синя политика, например, каза доц. Йорданова. Тя посочи, че терминът обозначава политиката на Европейския съюз по отношение на океаните и моретата. „Това е фразеологизъм. Политиката не е синя на цвят“, коментира езиковедът. Създаването на български евроречник се очаква да е само една от дейностите на центъра. Сред тях ще е и воденето на онлайн лекции по темата, които ще бъдат насочени към всички български университети. Планира се още заснемане и разпространение на мотивиращи видеа по отделните политики на Европейската комисия, разказа доц. Йорданова. По думите й всички дейности от проекта ще бъдат поддържани в електронен вид. „Много е важно да се изгради Център за български език и европейска комуникация предвид това, че от 1991 г. сме член на Съвета на Европа и от 2007 г. – на Европейския съюз. Информацията тук е много малка за това какви решения се взимат в Брюксел. Гледам, че хората във Фейсбук са разделени на две – едните са „за“, другите са „против“, като и едните, и другите имат аргументи“, посочи тя. Според нея информацията трябва да бъде представена на разбираем език, семпло и приятно. „Аз съм изкарала магистратура в Германия по медии и интеркултурна комуникация и положих специални усилия да премахна научния стил, на който бях свикнала, за да мога да говоря свободно с хората“, каза българистката. Тя посочи, че се надява на подкрепа от Министерския съвет, а ако не получи такава ще поиска помощ от Европейската комисия. По идеята си за създаване на Център за български език и европейска комуникация тя работи в продължение на около две десетилетия. „Как да пробия в моите консервативни среди… Повечето от българистите не знаят никакъв западен език, което автоматично ги изключва. И изчаках. Сега има план за възстановяване и устойчивост и може да бъде обвързан с него. Няма причини да не започне този проект“, смята езиковедът. Доц. Любима Йорданова е езиковед и българист, доцент и доктор на филологическите науки. От 1989 г., се занимава с изследване на политическия език, а настоящите й интереси са свързани с научното направление Евролингвистика в България.
|
|
Подиум на писателя
Рудолф, радиационно облъченият елен: Как Чернобил и ядрените тестове застрашиха екосистемите на Севера
След Чернобилската катастрофа през 1986 година, списанието Earth Island Journal публикува статия с провокативното заглавие “Рудолф, радиационно облъченият елен?”. В нея журналистът Гар Смит описва страховете, че радиоактивният цезий-137 е замърсил ...
Валери Генков
|
Подиум на писателя
Алесандро Манцони и историческите реалности в "Брак по сметка"
Романът "Брак по сметка" на Алесандро Манцони (Alessandro Manzoni) е важен елемент от италианската литература, който продължава да привлича вниманието на читателите и изследователите. Възникнал в контекста на 240-годишнината от раждането на автора, романът отн ...
Добрина Маркова
|
В коледната работилница децата от „Буратино“ създават джуджета за елхата
Ангелина Липчева
|
Подиум на писателя
Чуждестранните студенти изработиха коледни сувенири за "Розовата къща"
На 17 декември 2025 г. Русенският университет стана домакин на Коледно тържество, посветено на чуждестранните студенти, обучаващи се в учебното заведение. Събитието, организирано от дирекция „Чуждестранни студенти“, имаше за цел да запознае участниците с бълга ...
Добрина Маркова
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Златното мастило
Коледари ще носят здраве и берекет на всеки дом
В Угърчин коледарите отново ще зарадват местната общност с традиционни визити в различни институции и домове. На 23 декември малките коледари ще посетят общинската администрация, местните магазини и ресторанти, а на самия Рождество Христово ще бъдат на разполо ...
Добрина Маркова
|
Авторът и перото
Шифрите на насилието: Възникването на Ку Клукс Клан и тайните мрежи на южняшките елити
Темата за Ку Клукс Клан (ККК) и неговото възникване след Гражданската война в Съединените щати е сложна и многопластова. Много историци, които изучават този период, описват ККК като разпокъсана мрежа от местни групи, съставени от разгневени бели мъже, които де ...
Валери Генков
|
Експресивно
Р. А. Виллануева изследва идентичности и екологичният крах
Валери Генков
|
Златното мастило
Личните истории от 2025 г. разкриват дълбочината на човешкия опит
Валери Генков
|
Личните наративи са мощен начин за свързване с опита на другите. През 2025 г. читателите бяха особено привлечени от есета, които разглеждат концепцията за дом и влиянията от детството. Темата за дома е в центъра на много лични истории, като авторите предлагат различни перспективи и емоции.
Томас Дай (Thomas Dai) в есето "Southings" разказва как американският юг остава част от него дори след като ...
|
Авторът и перото
Зерокалкере разказва за предизвикателствата на крайния национализъм в Европа
Добрина Маркова
|
|
14:12 ч. / 15.08.2023
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 3156 |
|
Необходим е речник, който да разяснява евротермините на българите. Това каза езиковедът и българист доц. Любима Йорданова, която в момента работи по изграждането на Център за български език и европейска комуникация.
Според нея българите нямат източник на информация относно термините, които се използват в европейските институции като „адженда“, „субсидиарност“ и др. „Това е специфична терминология на Брюксел, която никой не знае, като тук изключваме журналистите, преводачите, евродепутатите, еврокомисарите, както и тези българи, които работят там. Аз говоря за масата, която буксува в България“, посочи тя.
Проектът й има за цел да отправи послание към българите, че хората от ЕС не се различават от тях и имат същите проблеми. Само че ние трябва да знаем какво е синя политика, например, каза доц. Йорданова. Тя посочи, че терминът обозначава политиката на Европейския съюз по отношение на океаните и моретата. „Това е фразеологизъм. Политиката не е синя на цвят“, коментира езиковедът.
Създаването на български евроречник се очаква да е само една от дейностите на центъра. Сред тях ще е и воденето на онлайн лекции по темата, които ще бъдат насочени към всички български университети. Планира се още заснемане и разпространение на мотивиращи видеа по отделните политики на Европейската комисия, разказа доц. Йорданова. По думите й всички дейности от проекта ще бъдат поддържани в електронен вид.
„Много е важно да се изгради Център за български език и европейска комуникация предвид това, че от 1991 г. сме член на Съвета на Европа и от 2007 г. – на Европейския съюз. Информацията тук е много малка за това какви решения се взимат в Брюксел. Гледам, че хората във Фейсбук са разделени на две – едните са „за“, другите са „против“, като и едните, и другите имат аргументи“, посочи тя.
Според нея информацията трябва да бъде представена на разбираем език, семпло и приятно. „Аз съм изкарала магистратура в Германия по медии и интеркултурна комуникация и положих специални усилия да премахна научния стил, на който бях свикнала, за да мога да говоря свободно с хората“, каза българистката. Тя посочи, че се надява на подкрепа от Министерския съвет, а ако не получи такава ще поиска помощ от Европейската комисия.
По идеята си за създаване на Център за български език и европейска комуникация тя работи в продължение на около две десетилетия. „Как да пробия в моите консервативни среди… Повечето от българистите не знаят никакъв западен език, което автоматично ги изключва. И изчаках. Сега има план за възстановяване и устойчивост и може да бъде обвързан с него. Няма причини да не започне този проект“, смята езиковедът.
Доц. Любима Йорданова е езиковед и българист, доцент и доктор на филологическите науки. От 1989 г., се занимава с изследване на политическия език, а настоящите й интереси са свързани с научното направление Евролингвистика в България.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Райнер Мария Рилке вдъхновява поетите по целия свят с наследството си
Райнер Мария Рилке е един от най-великите поети на XX век, известен със своята дълбока философска поезия и уникален стил, който обединява експресионизма и модернизма. Неговото творчество оставя дълбок отпечатък върху световната литература и продължава да ...
|
Избрано
Георги Господинов призовава за доверие в младите и съпричастност към хората в нужда
На 52-рия Софийски международен панаир на книгата, който се провежда в Националния дворец на културата, известният български писател Георги Господинов проведе среща с читатели, на която сподели своите размисли относно литературата и социалните въпроси. По ...
|
Владимир Левчев: Младите четат повече от телевизионните поколения
|
Ако сте поропуснали
Захари Карабашлиев: Усещането ми е, че мога да бъда полезен на своите читатели
По време на 52-рия Софийски международен панаир на книгата, писателят и драматург Захари Карабашлиев сподели важността на срещите с читателите. Събитието се проведе в Националния дворец на културата, където много любители на литературата се наредиха на ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |